Ретинопатия и макулна грижа

Диабетът не може да се разглежда само като заболяване на кръвната захар; той е и важен рисков фактор, който засяга кръвоносните съдове на ретината. Диабетната ретинопатия в началото може да не даде никакви симптоми. Докато пациентът смята, че вижда много добре, в съдовете на ретината може вече да са започнали изтичане, оток, кървене или образуване на нови съдове. Ето защо подходът „ако няма оплаквания, няма проблем“ не е правилен при пациенти с диабет.

При прегледа на ретината се използва оглед на очното дъно и при необходимост OCT (скенер) и ангиографски изследвания. Целта е да се открие увреждането преди зрението да намалее. С увеличаване на продължителността на диабета и влошаването на контрола на кръвната захар, рискът нараства.

При лечението на диабетната ретинопатия контролът на кръвната захар е основен елемент, но сам по себе си не винаги е достатъчен. Може да са необходими вътреочни инжекции, лазерно лечение или, в по-напреднали случаи, витректомия. При пациентите, които се проследяват от ранен етап, шансът за запазване на зрението е много по-висок. Диабетното очно заболяване протича безшумно, но когато се закъснее, цената е висока.

Разкъсването и отлепването на ретината са сред очните заболявания, които изискват спешна оценка. Най-типичните симптоми са внезапно започнали светлинни проблясъци (светкавици), новопоявили се или значително увеличени плуващи мътнини в окото, усещане за перде или сянка в зрителното поле и внезапно замъглено зрение. Особено описанието „сякаш отстрани пада черно перде“ трябва да се вземе много сериозно като признак за отлепване на ретината.

Тези оплаквания не винаги означават отлепване на ретината; понякога може да се касае за по-доброкачествени процеси като отлепване на стъкловидното тяло. Но пациентът не може да направи разликата сам. Разграничението ще бъде направено чрез детайлен преглед на ретината.

Ако разкъсването на ретината се открие рано, проблемът може да бъде овладян чрез изолиране с лазер, преди да се развие отлепване. Ако вече се е развило отлепване на ретината, е необходима операция и времето е от решаващо значение. Намесата преди макулата да бъде засегната е определяща за зрението. Ако макулата бъде засегната дори и анатомично ретината да бъде поставена на мястото си, зрението може никога да не се възстанови напълно. Затова пациентът трябва да бъде прегледан от очен лекар в същия ден.

Макулната дегенерация, или свързаната с възрастта дегенерация на макулата, е заболяване, което засяга центъра на ретината и нарушава предимно детайлното зрение. Пациентите могат да описват оплаквания като изкривено виждане на прави линии, невъзможност за разпознаване на лица, усещане за замъглено или празно петно в центъра на зрителното поле. Съществуват суха и влажна форма.

Целта на лечението не винаги е да се възстанови окото напълно. Целта е да се забави прогресирането на заболяването, да се запази настоящото зрение и, ако е възможно, да се постигне подобрение. При влажната форма вътреочните инжекции са един от най-важните варианти днес.

При макулните заболявания самодиагностиката и изчакването крият рискове. Още при първото изкривяване или огъване на линии в центъра на зрението човек трябва незабавно да потърси преглед на ретината.

Оплакванията от „летящи мушици“ в окото често са свързани с естествени промени в стъкловидното тяло (гела) и не винаги означават нещо лошо. Но внезапно появили се и бързо увеличаващи се мътнини, придружени от светлинни проблясъци (светкавици) и особено ако има усещане за сянка или перде в зрителното поле, положението трябва да се приеме сериозно.

Най-голямата грешка на пациентите е да четат за тези оплаквания в интернет и да ги тълкуват сами. Само обстоен преглед на очните дъна може да покаже дали мътнините са доброкачествени или рискови за ретината.

Накратко: старите и непроменящи се няколко мътнини обикновено не будят безпокойство; но новите или бързо размножаващите се мътнини никога не трябва да се подценяват. Най-скъпата грешка в очното здраве е да се приеме спешен симптом за нещо нормално.