Център за клинична помощ

При методите за повърхностна аблация, известни като No Touch лазер, механичният контакт с окото е по-ограничен и лазерът се прилага върху горния слой на роговицата. При метода LASIK се създава ламбо (флап) в роговицата и лазерното приложение се извършва в по-дълбокия стромален слой. И двата метода могат да бъдат ефективни при лечение на късогледство, далекогледство и астигматизъм; важното е кой метод е по-подходящ за съответното око.

Пациентите често питат: „Кое е по-добро?“. От медицинска гледна точка по-правилният въпрос е: „Кое е по-безопасно за моята роговица?“. При тънка роговица, при професии, изложени на риск от удари, при някои пациенти със сухо око или при специфични топографски особености No Touch лазерът може да бъде по-подходящ. При пациенти с достатъчна дебелина на роговицата, които желаят по-бързо възстановяване на зрението, LASIK може да осигури предимство. Освен това професията е от значение. Ако пациентът е полицай, военен или спортист (контактни спортове), изборът на метод не трябва да се прави със стандартна рефрактивна логика.

При лазерната очна хирургия подборът на подходящ пациент е толкова важен, колкото и технологията. Методът не трябва да се избира, без да се оценят заедно топографията на роговицата, стабилността на диоптъра, ширината на зеницата, степента на сухото око и състоянието на ретината. При правилно планиране както No Touch лазерът, така и LASIK са безопасни и успешни. При неподходящ кандидат дори и най-добрата апаратура няма да осигури желаното удовлетворение. Изборът на лазерен метод трябва да се определя от биомеханиката на роговицата, а не от рекламни послания. За мен най-важният критерий е дългосрочната безопасност след операцията. Бързото възстановяване в краткосрочен план е предимство, но основната цел е да се постигне стабилно и качествено ниво на зрение дори години по-късно.

Първото условие за лазерна корекция на зрението е диоптърът да е стабилен поне от 1 година и структурата на роговицата да бъде оценена като подходяща след обстоен преглед. Обикновено преценката се прави след 18-годишна възраст, но сама по себе си възрастта не е достатъчна. Оценяват се заедно дебелината на роговицата, топографската й редовност, степента на сухота в очите, очното налягане, здравето на ретината и професионалните очаквания на пациента.

Съмнения за кератоконус, изразено сухо око, активна очна инфекция, неконтролиран диабет, сериозни автоимунни заболявания, напредваща катаракта или някои видове глаукома могат да представляват пречка за лазерна корекция. При някои пациенти, поради висок диоптър, по-подходящ вариант може да бъде факична леща или замяна на естествената леща. Най-критичният момент тук е следният: Лазерната хирургия не е унифицирана процедура. Ако всеки пациент се оценява по един и същ протокол, рискът от грешка нараства.

По време на прегледа обръщам специално внимание на топографската карта на роговицата, диаметъра на зеницата, оплакванията при нощно виждане и начина на живот. Защото очакванията на човек, работещ на бюро, и на професионален шофьор не са еднакви. Лазерната хирургия, извършена на подходящ кандидат, осигурява висока удовлетвореност; ако се извърши на неподходящ кандидат, може да се наблюдава загуба на качество на зрението, отблясъци или недостатъчни резултати. Затова отговорът на въпроса „Мога ли да се оперирам?“ може да бъде даден едва след детайлно изследване. Не извършването на операция, вместо прилагането на лазер върху несигурно око, е част от добрата медицинска практика.

На този въпрос няма единен правилен отговор; правилният избор зависи от начина на живот, структурата на окото и очакванията. Контактните лещи, когато се използват при спазване на подходяща хигиена, могат да осигурят много добро качество на зрението. При дългосрочна употреба обаче могат да възникнат проблеми като сухо око, риск от инфекция, намалено снабдяване на роговицата с кислород и проблеми с дисциплината на носене. Особено при нередовни потребители лещите могат да представляват сериозен риск.

Лазерната операция пък е трайно рефрактивно решение, което намалява зависимостта от очила и лещи при подходящи пациенти. Не всеки пациент обаче е кандидат за лазер. Структурата на роговицата, стабилността на диоптъра, състоянието на сухото око и професионалните рискове трябва задължително да бъдат оценени. Освен това целта на лазера не е да създаде безупречно око, а да повиши качеството на живот без очила.

Моят подход е следният: Първо безопасност, после комфорт. Пациент, който спазва стриктно хигиената, чиито показатели не са на долната граница за лазер и който няма проблеми с лещите, може да продължи да ги носи. Но при пациент с непоносимост към лещите, който желае активен живот или търси дългосрочно практично решение и е подходящ кандидат, лазерът може да бъде много ценен. Най-правилното решение се взема след детайлен анализ на рефрактивната грешка и роговицата. При вземането на решение се оценяват съвместно хигиенните навици, спортните дейности, професията и времето, прекарано пред екран. Изборът не трябва да се влияе от модата, а да се прави съобразно структурата на окото и начина на живот.

Катарактата представлява загуба на прозрачност на естествената леща на окото с течение на времето и замъгляване на образа. Най-честите оплаквания са: зрение като през мъгла, разпръскване на светлината от фаровете при нощно шофиране, чувствителност към светлина, избледняване на цветовете и честа смяна на диоптъра. Някои пациенти описват „зрение като през перде“, докато други забелязват, че за известен период виждат по-добре наблизо (миопично изместване).

Но основното решение се взема въз основа на това доколко оплакванията засягат ежедневието на пациента. Като офталмолог моят подход не се ограничава само до това да видя доколко е помътняла лещата; аз поставям качеството на живот на пациента в центъра. Ако четенето, използването на телефон, шофирането, работата на компютър или нощното виждане са станали трудни, може би е дошло време за операция. Катарактата не е заболяване, което може да се „стопи“ с капки или да отмине с изчакване; трайното лечение е хирургично. По време на операцията помътнялата естествена леща се отстранява и на нейно място се поставя изкуствена вътреочна леща, съобразена със структурата на окото, диоптъра и очакванията на пациента.

При планиране на операция за катаракта се оценяват диоптърът на окото, структурата на роговицата, състоянието на ретината, наличието на глаукома и очакванията на пациента. Следователно правилният отговор на въпроса „кога се прави операция за катаракта?“ е строго индивидуален. Най-безопасният момент се определя след като по време на прегледа се установят нивото на зрението, биометричните измервания и се извърши детайлен преглед на ретината. Когато вземаме решение в клиниката, ние не гледаме само биометричните измервания; ние вземаме предвид и социалния живот на пациента. Но основният принцип е непоколебим: ако катарактата е започнала да забавя пациента в ежедневието му и задният сегмент на окото е подходящ за операция, е по-рационално да се премине към контролирана хирургична намеса, вместо ненужно изчакване. Изчакването повече от необходимото може да доведе до втвърдяване на катарактата, да направи операцията технически по-трудна, да увеличи риска от усложнения и да удължи времето за възстановяване.

Смарт лещите, известни като трифокални или мултифокални вътреочни лещи, имат за цел да намалят зависимостта от очила за далечно, средно и близко разстояние, особено при подходящи пациенти с катаракта или с възрастови проблеми с близкото виждане. Въпреки че предизвиква голям интерес сред обществеността, смарт лещата не е подходяща за всеки. Най-подходящият кандидат е пациент със здрава роговица, добро състояние на ретината и зрителния нерв, който може да толерира нощните отблясъци и има реалистични очаквания за живот без очила.

По време на прегледа не е достатъчно да кажете просто „Искам да се отърва от очилата“. Ако е налице макулна дегенерация (жълто петно), неправилен астигматизъм, напреднала глаукома, изразено сухо око или проблем с ретината, класическата монофокална леща може да бъде по-правилният избор. Тъй като успехът на премиалните лещи зависи от това цялата оптична система на окото да бъде здрава.

Преди операция за поставяне на смарт леща трябва да се направи топография на роговицата, биометрия, оценка на макулата и анализ на начина на живот. При хора, които шофират интензивно през нощта, които са чувствителни към ореоли (хало) и промени в контраста, или които очакват изключително остър контраст, подборът на пациенти е още по-внимателен. При подходящ пациент резултатът е изключително удовлетворителен; при неподходящ пациент може да се развие неудовлетвореност. Следователно изборът на смарт леща не се счита за търговско решение; това е решение за медицинска целесъобразност. Подходящият резултат се постига чрез съчетаване на правилен избор на кандидат и правилно управление на очакванията.

Пресбиопията е проблем с близкото виждане, който възниква в резултат на загуба на гъвкавостта на естествената леща на окото с напредване на възрастта. Обикновено започва след 40-годишна възраст. Пациентите идват с оплаквания като отдалечаване на телефона, за да четат, трудности с малкия шрифт и умора при работа наблизо през вечерните часове. Този процес е част от естественото стареене, но управлението му трябва да се планира индивидуално.

Най-простото решение са очилата за четене. Освен това на преден план могат да излязат прогресивни очила, опции за контактни лещи, лазерни подходи при някои подходящи случаи и по-специално мултифокални или трифокални (смарт) лещи, прилагани чрез операция. Критичният момент тук е очакванията на пациента да бъдат изградени реалистично. Не всеки метод дава еднакъв резултат при всеки.

Нощното шофиране, интензивното използване на компютър, хобитата и професията са определящи при избора. Успехът в лечението на пресбиопия не се ограничава само до това пациентът да може да чете наблизо; той се състои в осигуряването на балансиран зрителен комфорт между далечно, средно и близко разстояние. Поради тази причина лечението на близкото виждане не се счита за готов пакет; това е персонализирана оптична стратегия. Индивидуално несъобразените лечения за близко виждане може да изглеждат добре на теория, но на практика може да не донесат удовлетворение.

Много пациенти усещат проясняване на зрението още през първите дни след операция на катаракта, но истинското възстановяване става ясно в рамките на няколко седмици. Типът на използваната леща, повърхността на роговицата, съществуващото сухо око, здравето на ретината и дисциплината на пациента при поставяне на капки влияят върху качеството на възстановяването. Ето защо сравнения от типа „съседът ми прогледна много добре за един ден, защо при мен е различно?“ не са правилен подход.

Редовната употреба на капките, предписани от лекаря в ранния постоперативен период, е много важно. Трябва да не търкате окото, да избягвате контакт с мръсна вода и да стоите далеч от прашна среда и тежки натоварвания през първите дни. Може да има леко боцкане, сълзене или вълнообразно зрение; но силната болка, изразеното зачервяване или внезапното намаляване на зрението не се считат за нормални и изискват спешен преглед.

При пациентите с премиални смарт лещи мозъчно-очната адаптация може да отнеме известно време. При мултифокалните лещи нощните отблясъци могат да се усещат по-забележимо в ранния период и след това да намалеят. Успешната операция на катаракта не се ограничава само до добрата хирургична техника; тя е комбинация от правилен избор на леща, редовно проследяване и реалистично информиране на пациента.

Диабетът не може да се разглежда само като заболяване на кръвната захар; той е и важен рисков фактор, който засяга кръвоносните съдове на ретината. Диабетната ретинопатия в началото може да не даде никакви симптоми. Докато пациентът смята, че вижда много добре, в съдовете на ретината може вече да са започнали изтичане, оток, кървене или образуване на нови съдове. Ето защо подходът „ако няма оплаквания, няма проблем“ не е правилен при пациенти с диабет.

При прегледа на ретината се използва оглед на очното дъно и при необходимост OCT (скенер) и ангиографски изследвания. Целта е да се открие увреждането преди зрението да намалее. С увеличаване на продължителността на диабета и влошаването на контрола на кръвната захар, рискът нараства.

При лечението на диабетната ретинопатия контролът на кръвната захар е основен елемент, но сам по себе си не винаги е достатъчен. Може да са необходими вътреочни инжекции, лазерно лечение или, в по-напреднали случаи, витректомия. При пациентите, които се проследяват от ранен етап, шансът за запазване на зрението е много по-висок. Диабетното очно заболяване протича безшумно, но когато се закъснее, цената е висока.

Разкъсването и отлепването на ретината са сред очните заболявания, които изискват спешна оценка. Най-типичните симптоми са внезапно започнали светлинни проблясъци (светкавици), новопоявили се или значително увеличени плуващи мътнини в окото, усещане за перде или сянка в зрителното поле и внезапно замъглено зрение. Особено описанието „сякаш отстрани пада черно перде“ трябва да се вземе много сериозно като признак за отлепване на ретината.

Тези оплаквания не винаги означават отлепване на ретината; понякога може да се касае за по-доброкачествени процеси като отлепване на стъкловидното тяло. Но пациентът не може да направи разликата сам. Разграничението ще бъде направено чрез детайлен преглед на ретината.

Ако разкъсването на ретината се открие рано, проблемът може да бъде овладян чрез изолиране с лазер, преди да се развие отлепване. Ако вече се е развило отлепване на ретината, е необходима операция и времето е от решаващо значение. Намесата преди макулата да бъде засегната е определяща за зрението. Ако макулата бъде засегната дори и анатомично ретината да бъде поставена на мястото си, зрението може никога да не се възстанови напълно. Затова пациентът трябва да бъде прегледан от очен лекар в същия ден.

Макулната дегенерация, или свързаната с възрастта дегенерация на макулата, е заболяване, което засяга центъра на ретината и нарушава предимно детайлното зрение. Пациентите могат да описват оплаквания като изкривено виждане на прави линии, невъзможност за разпознаване на лица, усещане за замъглено или празно петно в центъра на зрителното поле. Съществуват суха и влажна форма.

Целта на лечението не винаги е да се възстанови окото напълно. Целта е да се забави прогресирането на заболяването, да се запази настоящото зрение и, ако е възможно, да се постигне подобрение. При влажната форма вътреочните инжекции са един от най-важните варианти днес.

При макулните заболявания самодиагностиката и изчакването крият рискове. Още при първото изкривяване или огъване на линии в центъра на зрението човек трябва незабавно да потърси преглед на ретината.

Оплакванията от „летящи мушици“ в окото често са свързани с естествени промени в стъкловидното тяло (гела) и не винаги означават нещо лошо. Но внезапно появили се и бързо увеличаващи се мътнини, придружени от светлинни проблясъци (светкавици) и особено ако има усещане за сянка или перде в зрителното поле, положението трябва да се приеме сериозно.

Най-голямата грешка на пациентите е да четат за тези оплаквания в интернет и да ги тълкуват сами. Само обстоен преглед на очните дъна може да покаже дали мътнините са доброкачествени или рискови за ретината.

Накратко: старите и непроменящи се няколко мътнини обикновено не будят безпокойство; но новите или бързо размножаващите се мътнини никога не трябва да се подценяват. Най-скъпата грешка в очното здраве е да се приеме спешен симптом за нещо нормално.

Кератоконусът е прогресиращо заболяване на роговицата, при което тя изтънява и се издува напред (става конусовидна), което води до неправилен астигматизъм и влошаване на зрението. Честата смяна на диоптъра в ранен етап, невъзможността за напълно ясно виждане с очила, двойното или сенчесто зрение и разпръскването на светлините през нощта са типични оплаквания. При това заболяване най-важна е ранната диагноза.

Защото, когато се установи в начален стадий, е възможно роговицата да се стабилизира и прогресирането да спре. Тук се намесва лечението Cross-linking. Крос-линкингът има за цел да намали скоростта на прогресиране на заболяването чрез биомеханично укрепване на тъканта на роговицата при подходящи пациенти. Въпреки това процедурата не се прилага в един и същи стадий при всеки пациент; възрастта, признаците на прогресия, дебелината на роговицата и топографските промени се оценяват заедно.

В напреднали стадии може да се наложи употребата на твърди контактни лещи, хибридни лещи, имплантиране на пръстени или в краен случай - трансплантация на роговица. Ранно констатираният кератоконус често позволява зрението да бъде запазено за дълго време. Затова особено при младежи със честа смяна на очила и силно търкане на очите, топографията на роговицата не трябва да се пренебрегва.

Сухото око е многоизмерно заболяване, свързано с влошаване качеството на сълзите, бързото им изпаряване и проблеми с краищата на клепачите. Могат да се наблюдават парене, боцкане, усещане за пясък в очите, зачервяване, бърза умора пред компютърния екран, временно замъгляване на зрението и дори, парадоксално, сълзене на очите.

За трайно решение първо трябва да се разбере типът на сухотата. Дисфункцията на мейбомиевите жлези, възпалението на клепачите, използването на контактни лещи, хормоналните промени и някои ревматични заболявания могат да повлияят на клиничната картина. Поради тази причина произволното използване на сълзотворни капки най-често осигурява временно облекчение, но не решава основния проблем.

Лечението може да включва капки (изкуствени сълзи), хигиена на клепачите, топли компреси, противовъзпалителна терапия и апаратно подпомагани процедури. Много е важно съзнателното мигане пред екрана. Най-голямата причина за неуспех при лечението на сухото око е търсенето на решение единствено чрез смяна на капките.

Птеригиумът е разрастване на месоподобна тъкан, която напредва от бялата част на окото към роговицата. Може да е свързан с излагане на слънце (UV лъчи), вятър, прах и хронично дразнене на повърхността. Среща се по-често при хора, работещи на открито.

Не всеки птеригиум се оперира. При малки и стабилни лезии изкуствените сълзи, UV защитата и редовното проследяване може да са достатъчни. Но ако тъканта расте, възпалява се често, причинява изразено зачервяване или пречи на качеството на зрението, засягайки роговицата, се обмисля хирургична намеса.

При хирургията на птеригиума целта не се ограничава само до премахване на „месото“; важно е да се получи чиста повърхност с правилната техника за намаляване на риска от рецидив (повторна поява). Грижите след операцията са също толкова важни, колкото и самата операция.

Трансплантацията на роговица се налага в случаите, когато роговицата е загубила съответната прозрачност или структурна цялост. Напреднал кератоконус, белези (цикатрикси) по роговицата, помътняване след инфекции и предишни неуспешни операции са сред най-честите причини.

Не всяка мътна роговица изисква трансплантация с пълна дебелина (пенетрираща кератопластика); в наши дни послойните (ламеларни) техники са много ценни при определени пациенти. Дали проблемът е в предните слоеве (тогава се прилага DALK) или в задните (извършва се ендотелна трансплантация) определя метода. Възстановителният процес варира в зависимост от използваната техника.

Управлението на шевовете, лечението с капки, контролът на инфекциите и ранното разпознаване на признаци на отхвърляне са много важни. Успехът при трансплантация на роговица не се ограничава само с деня на операцията; качеството на следоперативната дисциплина определя резултата.

Глаукомата, известна още като очно налягане, е заболяване, което уврежда зрителния нерв и може да причини трайна загуба на зрението. Нарича се „коварна“, защото най-често срещаният тип - глаукомата с отворен ъгъл - дълго време не дава явни симптоми. Пациентът може да си мисли, че централното му зрение е добро, но периферното му зрително поле стеснява безшулно. Когато загубата на зрение стане забележима, част от увреждането на нерва може вече да е необратимо.

Поради тази причина само еднократно измерване не е достатъчно за диагностициране на глаукома. Тъй като истинското увреждане при глаукома възниква в зрителния нерв и слоя на нервните влакна, дебелината на роговицата, изследването на главата на зрителния нерв, OCT анализът на нервните влакна и тестът на зрителното поле трябва да се извършат заедно. Проследяването е още по-важно при хора с глаукома в семейството, хора над 40-годишна възраст, хора с високо късогледство и диабетици.

При глаукомата целта е да се запази останалото зрение, а не да се възстанови загубеното. Затова ранната диагноза е животоспасяваща за зрението. С редовен контрол капките, лазерът или хирургичните опции могат да бъдат активирани навреме. Идеята „Аз виждам добре, не мога да имам глаукома“ е една от най-опасните заблуди при това заболяване.

При лечението на очното налягане целта е да се намали вътреочното налягане до ниво, което ще предпази зрителния нерв. Няма обаче единен план на лечение за всеки пациент. Степента на налягането, наличието на увреждане на зрителния нерв, скоростта на загуба на загуба на зрителното поле, възрастта на пациента и съпътстващата катаракта променят избора на лечение. В първата стъпка при повечето пациенти се използват капки.

Капките са ефективни, но редовната им употреба е задължителна. Лазерното лечение при подходящи пациенти (като SLT) е възможен първи избор или начин за намаляване броя на капките. При напреднала глаукома се обмисля хирургична интервенция, ако налягането не може да се овладее с капки и лазер.

Трабекулектомията или имплантите се оценяват. Операцията е най-ефективна, когато се направи точно навреме, преди да е настъпило необратимо увреждане.

Кривогледството при децата не е просто естетичен проблем; може да се крият мързеливо око, висок диоптър или дори вродена катаракта. Ето защо, когато се забележи изкривяване на окото навътре или навън, накланяне на главата или затруднено фокусиране, не трябва да се чака.

Първите години са критичен период за развитието на зрението. Неоткритото кривогледство или рефрактивна грешка в този период води до потискане на образа от едното око в мозъка, което води до мързеливо око (амблиопия). Лечението с очила или закриване на здравото око е с висока успеваемост преди 7-8 годишна възраст.

Ранната диагностика в детското очно здраве е наистина определяща за съдбата на зрението за цял живот.

Въпреки че блефаропластиката е известна на повечето хора само с естетическа цел, при някои пациенти тя се превръща във функционална необходимост. Увисването на кожата на горния клепач може да стесни зрителното поле и да създаде усещане за тежест.

При добре планираната блефаропластика целта не е пациентът да стане неразпознаваем; тя е да се постигне по-енергичен, по-отворен и естествен контур на очите. Ако има функционална необходимост (стеснено зрително поле), се осигурява и разширяването му.

Решението за операция не се взема само въз основа на естетиката; очното здраве, сухотата в очите и лицевият баланс се оценяват заедно.

Ежегодният очен преглед не се прави само за смяна на диоптъра на очилата. Глаукома, диабетна ретинопатия, дегенерация на макулата, ранна катаракта, разкъсвания на ретината и дори първите признаци на някои системни заболявания могат да бъдат забелязани по време на обстоен очен преглед.

Пациентите над 40-годишна възраст, тези с диабет и хипертония, високо късогледство, фамилна анамнеза за глаукома и хората, които прекарват дълго време пред екран, имат сериозна полза от редовното проследяване. Окото не трябва да се разглежда като орган, който се преглежда само когато има оплакване.

Когато някои заболявания започнат да дават симптоми, може вече да е твърде късно. Редовният очен преглед не е просто разход, а инвестиция в запазването на зрението за цял живот.

Много български пациенти избират Истанбул заради модерната технология, опитните хирурзи и конкурентните цени.

Цените на очните операции в България обикновено варират между 800 и 1800 евро. Турция често предлага подобна или по-добра технология на конкурентни цени.

Повечето пациенти остават 2–3 дни. Това позволява време за консултация, операция и последващ преглед.

Да, пациентите обикновено могат да пътуват в рамките на няколко дни след операцията.

Първоначалните прегледи се извършват в клиниката в Истанбул. След завръщане у дома могат да се направят основни прегледи на място.

Да, стига да изберете реномирана клиника с опитни специалисти. Много пациенти пътуват международно за очни лечения.